Брачните халки и магията на любовната традиция

Чуйте запис на цялата статия тук

Един от най-специалните дни в живота на човек е денят, в който заявява любовта си официално – денят на сватбата.


Подготовката, организирането и провеждането на този празник са свързани с безброй задължителни компоненти и различни видове обичаи.

Безспорно, един от най-важните елементи е брачната халка.

Без брачна халка не може да се извърши ритуалът по бракосъчетание – нито в църквата, нито в гражданското.

Брачната халка
се изготвя в два екземпляра – по един за младоженеца и булката, като визията и дизайнът трябва да са еднакви и за двете халки, подсказващи, че те принадлежат към един и същи комплект (едно цяло ☺).

Защо младоженците си разменят брачни халки?

Символът на халката е засвидетелстване на любовта и свързване на мъжа и жената във вечен съюз, „докато смъртта ги раздели“.

Брачната халка е кръгла, което изразява безкрайната и непрекъсната линия на обичта и уважението, които съпрузите си обещават, встъпвайки във венчална клетва.

Еднаквостта на халките показва пълна отдаденост към любимия човек и принадлежност към него – вече сте едно семейство пред закона и пред Бога.

За брачните халки се счита още, че предпазват своите притежатели – имат силата на талисман, закрилящ любовта на бъдещото семейство.

На кой пръст се носят брачните халки и защо?

В наши дни се счита, че халката се носи на лявата ръка от католиците, а на дясната – от източноправославните.

Но, тъй като границите и последователите доста са размили тази традиция, халката можем да носим, на която ръка искаме, стига да е на безименния пръст.



Дори вече се наблюдава явлението на сливане на годежния пръстен и брачната халка чрез поставянето им на един и същи пръст като символ на силна обич и привързаност.

В крайна сметка според нас не е важно на коя ръка ще носим такъв пръстен, а какво е неговото лично значение за нас.

Символиката се крие в самото бижу и чувствата, вложени в него, а не в ръката, на която го носим.

А защо точно на безименния пръст (вижте тук)?

Историята на брачните халки е хилядолетна, а изследванията сочат, че първите данни за такъв ритуал тръгват от Древен Египет.

За официално начало, обаче, на използването на брачните халки, като част от венчалния ритуал и брачната церемония, се счита IV век.

Други научни източници посочват Италия за родина на брачните халки.

Счита се, че в италианския град Перудже се пази пръстен с Аметист, който е играел ролята на брачна халка, за която се вярва, че Йосиф е дарил на Мария в знак на вярност и лоялност.

Интересен факт е, че в някои страни брачните халки се използват както във венчалния ритуал, така и в годежния.

За халките е прието да се изработват от благороден метал – най-често злато - и да се купуват от младоженеца – като символ на неговото благосъстояние, грижа и отговорност.

За всяка двойка ритуалът по встъпване в брачен съюз е строго лично и интимно преживяване и всеки има правото да пресъздаде своето виждане за различните обичаи по свой собствен начин.

Най-важното при поемането по пътя на семейното ложе е любовта между половинките, разбирателството и уважението.

Всичко друго – обичаите, ритуалите, бижутата, роклите и т.н. – са само украшение и комплимент към красотата на обичта и щастието.