Бижутата и българският фолклор – част от традиционната народна носия

Векове наред, от Възраждането до средата на XX век, българската традиционна носия е била повече от народното облекло на българина. Тя е отразявала същността, традициите и бита на нашия народ. Според етнографите произходът ѝ е главно славянски, но се откриват и влияния от траки, прабългари и народите, с които българите са били в контакт - турци, гърци, албанци и власи.

Характер и функции на носията

По своя характер носията е била практично работно облекло, предназначено за нуждите на ежедневния труд. Но, чрез художествената украса, тя се е превръщала в празничен костюм, достоен за обреди, сватби и други тържества. И мъжката, и женската носии са имали своите характерни особености, отразяващи етнографската област, от която произтичат - различни цветове, орнаменти и, разбира се, различни накити, които допълвали вида и символиката на облеклото.

Етнографски области и тяхната специфика

България се дели на седем фолклорни области: Северняшка, Добруджанска, Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска и Странджанска. Всяка от тях носи своя душа, която личи и в уникалните елементи в танците, обичаите, шевиците и стила на носията. Именно там се откроява и богатството на традиционните бижута.

Накити в българската народна носия - повече от аксесоари

В българската традиция, бижутата никога не са били само украса и красиво допълнение към носията. Те са имали както социално значение - демонстрация на статут в обществото - така и символична сила - да закрилят и носят късмет на притежателя си. Както и в нашето съвремние, бижутата са се изработвали от злато, сребро, мед, бронз и мъниста. В зависимост от етнографската област, те са красяли главата или шията на жените и дори са се се вплитали в самите шевици.

Пендари

Висящи украшения във формата на монети, навързани на нанизи или прикрепени към обеци, колани и други аксесоари. Народът казва: "мома без дрънчащи пендари не може", намеквайки, че те са били белег за привлекателност и богатство. В османския период количеството злато в носията е било показател за семейния престиж.

Украса за глава

Различни видове цветя, материи, плитки и мъниста, изработвани със злато, сребро, мед и бронз в невероятни аксесоари за глава. Те са били неизменна част от облеклото, показваща не само красотата на девойката, но и нейния статут. В различните области украсата за глава изглеждала различно - от нежни флорални венци до пищни композиции с пера и метални елементи.

Пафти

Украсени метални токи за колани, познати още като чапрази. Те са били привилегия на омъжените жени и най-често се подарявали при годеж или сватба. Освен красив аксесоар, пафтите били и своеобразен талисман със защитна функция - пазели жената и нейната способност да ражда.

Златото - вечният символ на красота и богатство

Златото винаги е било сърцето на българските накити. То е символизирало красотата и богатството. С него са окичвали най-желаните моми, а днес то остава същия символ на женственост и изящество.

Модерно приложение на традицията

Днес носиите рядко се обличат в ежедневието, но тяхната магия се пренася в съвременното бижутерийно и приложно изкуство, в художествената самодейност, занаятите и понякога дори в съвременното облекло. В колекциите на birse.bg ще откриете изящни златни бижута, които носят духа на миналото, но са създадени за модерната жена. За вас подбрахме колиета, гривни, обеци и пръстени, съчетаващи безупречно съвременните стандарти и дълбоките корени на българската традиция.

За още полезни съвети и вдъхновение - последвайте ни във Facebook и Instagram.