Бижутата и българският фолклор – част от традиционната народна носия

Българската традиционна носия енародното облекло на българина от Възраждането до към средата на XX век. То отразява спецификата, традиционната култура и бита на българския народ. Според етнографите произходът му е главно славянски, но се откриват и следи от облеклото на траки и прабългари, също така и от облеклото на народите, с които българите са били в контакт - турци, гърци, албанци, власи.

По своя характер носията е всекидневното работно облекло, което чрез художествена украса придобива празничен вид. Отличава се с изключителната си практичност при трудова дейност, традиционни обреди или празненства.

Носията бива мъжка и женска, празнична и всекидневна, като във всяка една от българските етнографски области те се отличават със своя специфика и самобитност.

Днес носиите се използват при художествена самодейност, някои от художествените елементи - в приложното изкуство, художествените занаяти и по-рядко в съвременното облекло.

България се дели на седем етнографски, фолклорни области: Северняшка, Добруджанска, Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска и Странджанска. Всяка област има своите характерни особености и елементи както в хореографията на танците, традициите, фолклора, обичаите, така и в шевиците, накитите и стила на народната носия.

Накитите, които имат за цел да придадат завършеност на традиционния костюм, са изработвани предимно от злато, сребро, мед, бронз и маниста. В зависимост от различната етнографска област се различават характерните елементи - някъде те се поставят само на главата или само на шията, а другаде се вплитат дори в шевиците на самата народна носия.

Основните украшения, които са били изработвани от благородни метали и са имали естетическа и функционална цел са:

Пендари - висящите украшения във формата на монети, навързани на нанизи или прикрепени към обеци, колани и друг вид аксесоари към дамската носия. Както казва народът: "мома без дрънчащи пендари не може", имайки предвид, че няма да успее да си намери кандидат-жених. През периода на османско господство в нашето общество все още доминират силните патриархални отношения и по традиция всяко семейство е демонстрирало социалния си статус чрез количеството злато което притежава, като най-ефектният начин за това са пищните женски носии и накити.

Пафти - или още чапрази, са украсени метални токи за колани, които играят ролята и на накити в женската народна носия в България. Пафтите заемат особено място в женската носия. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си (само омъжените жени носят метални накити; по време на моминството накитите се състоят основно от мъниста). На накитите се е гледало като на средства за защита от лоши сили; по-специалното предназначение на колана и пафтите е било да защитават детеродните органи на жената.

Украса за глава - различни видове цветя, материи, платове, плитки и мъниста, вплетени със злато, сребро, бронз, мед в невероятни аксесоари за глава, неизменна част от традиционната българска народна носия. Изключително богата, украсата за глава също е имала за цел да покаже социалния статут на дадена девойка. Украсата може да бъде съчетана с кърпа ( Пиринска, Добруджанска, Родопска, Тракийска област) или с пера (Шопска област).

Основен елемент в българския фолклор и носия е златото. Този благороден метал е бил символ на женската красота и богатсво векове наред. Именно със злато са окичвали най-желаните моми сред всички.

Затова и екипът на www.birse.bg е подбрал разнообразни колекции от различни видове злато, изработено в различни аксесоари и елементи за съвременните стандарти, които въпреки модернизацията си, имат дълбоки корени в нашата история.

За още полезни съвети - последвайте ни във Facebook и Instagram