Сапфирът е един от четирите камъка в бижутерията, който заедно с диаманта, рубина и изумруда е определени за скъпоценен.

Наименованието му произлиза от гръцката дума „sappherios“ – син. 

Интересен факт е, че в Персийската империя вярвали, че цвета на синьото небе се дължи на сапфирените камъни и тяхното отражение от земята в небосклона. В по-късен исторически план се смятало, че този скъпоценен камък е символ както на властта, така и на верността, скромността и целомъдрието.  

Подобно на сапфира, рубинът е част от семейството на корунда. Корундът би могъл да се открие в много различни цветове, като по принцип той е напълно прозрачен. Ако се добави малко хром, той добива така обичания червен цвят и се превръща в рубин. Разбира се, това не се случва толкова лесно, а е сложен процес, за който са необходими определени природни дадености и милиони години.

Ако трябва да се определи кой скъпоценен камък най-често е окрасявал короните в Кралския двор, то без съмнение това е рубинът. За да определим такова място на изящния червен камък, нека първо се запознаем с историята му. 

Топазът е високоценен полускъпоценен камък, известен в бижутерията от дълбока древност. За произхода на неговото име са се оформили две легенди. Една от версиите гласи, че неговото наименование идва от името на гръцкия остров Топазос, а друга, че името му е преведено от санскрит и означава „огън“ и „топлина“.

Това, което със сигурност знаем, е че древните египтяните вярвали, че топазът е докоснат от златния блясък на техния бог на слънцето Ра. Това го направило предпочитан за използване в бижутерията и в изработката на накити.

Често бъркан за истински камък, топлият на цвят кехлибар всъщност е образуван от вкаменена смола от иглолистни дървета. Той представлява аморфен полимер и не образува кристали, но неговото най-близко описание е органичен или естествен камък. Цветът му варира от жълт до червен, а негова запазена марка е слънчево-златистия оттенък.